Pacific Ocean

Мечтая за пясъците на Калифорния. За безкрайните плажове и залеза в морето. За гларусите и малките птички, които подтичват току до самите вълни, за вятъра, който завихря спокойствието на дюните... За купчините изсъхнали водорасли, преплетени като коси на внезапно побягнала русалка.
За Океана... - докъдето ти стига погледа и още много след това...
За пътя, който се вие с часове над водната бездна, без да те срещне с жива душа. За дивите животни, които не се страхуват да се приближат и да хапнат от ръката ти. За безвремието...

Това е моят бряг...



 

Karmacoma

Dont wanna be on top of your list,
Monopoly improperly kissed

Пролетта изтича между пръстите ми като пясък. Така се разпиляват и дните от 27-мата ми година, неусетно, безшумно, неумолимо водейки ме към 28-мата. Не съм доволна. Осъзнавам, че това е най-хубавото време, а го пропилявам, правейки нищо. И знам, че ще съжалявам, за това как празно и глупаво съм го изхабила. Но не знам с какво да го осмисля, така че да не съжалявам. Колко тъпо! Дори не чета. След "Кафка на плажа" сигурно ще мине доста време, преди нещо да ме грабне така силно... Ами, не чета, чета блогове. Превръщам се в пристрастен маниак дори...

Миналата година на този ден:


Попаднах случайно на едни групи, които ми бяха любими преди време, а после ги бях забравила напълно за години наред. И сега вкусът от преоткриването е невероятен!

Концертът на De-Phazz беше страхотен!!! И толкова кратък!!! Искам пак!
 

Петък, 13-ти

В един Петък, 13-ти за пръв път ме целуна един човек... Днес, трета година поред, лудостта продължава.
Тази сутрин сънувах Сан Франциско. Разбира се, нямаше нищо общо с реалността, само вълнението от броденето по непознати улици беше същото. И морските лъвове на кей 39.
Петък, 13-ти, 1307 е бил фатален за много от любимите ми тамплиери. Вярвам обаче, че част от тях се спасили, заедно със съкровището си и отплавали към Шотландия няколко дни по-рано. Така че абсолютната фаталност на този ден е doutable.
Въпреки всичко има някакъв адреналин в Петък, 13-ти, тъй като хем не вярваш, че нещо лошо непременно ще се случи, хем изпитваш лека тръпка от неясното полуочакване...
И честит рожден ден на Mom!

Дали пък графоманията не ме обзема?

Днес съм много сърдита!
Като малка имах едни лепенки с хипопотами - червен и зелен - на зеления пишеше "Днес съм в добро настроение!", а червеният гледаше разярено и надписът му гласеше "Днес съм много сърдит!" От време на време се сещам за тези детински лепенки - колко точно и недвусмислено, изразяват настроенията ми - вместо да обяснявам надълго и нашироко - показвам червената лепенка и всичко става ясно...
Обаче ужасно мразя, когато не знам за какво конкретно съм сърдита, ей така дразня се от най-малкото и се вглеждам в себе си да установя причината, но не я виждам и това си е...
Нищо де, взе да ми поминава.
Хайде, стига празни приказки!


Една от любимите ми Яворови снимки! Някак си почти портретна... на ината ми да продължавам да се сърдя, щом веднъж съм започнала!

Starting...

Хм! Дали и това ми начинание ще е като останалите - всяко чудо за три дни, времето ще покаже.
Засега съм здраво ентусиазирана от липсата на правила и догми, и дори минимална нужда от съобразяване с евентуално четящи, изпълнена с вдъхновение от готини писаници на съвсем непознати и леко пърхаща от неизпитвана досега космическа свобода да творя дори и невъобразими тъпотии - оказва се, че все на някого могат да се сторят интересни?!?!?! Ама то с всичко май е така, хахаха...

Но като знам как ме мързи да се занимавам с подреждане - на мисли, стаи, дрехи, снимки, приоритети... и като се прибави, че съм отвикнала да пиша на кирилица пфуууу срамота!, кой знае кога и как ще си зарежа блога на произвола... Ето, дори цветето, което ми подариха за 8-ми март умря, но на другите колежки също им умряха, явно причината е в липсата на корени, не в мен.

За начало имам няколко идеи, от които съм обсебена неистово напоследък... Lately, I find myself...

Things to DO

Първо - да опиша пътуването в Америка, защото ще го забравя - не цялото, разбира се, но дребни нещица, които пропускаме, нахвърляйки главното, бързайки да не отегчим приятелите. Така забравих някои моменти от Лондон вече. Добре че толкова често имам flashbacks и както си седя пред монитора, изведнъж се озовавам притихнала в сумрака на Темпъл или заслепена от декемврийското слънце край Босфора, а всяка година, щом свие първият софийски студ, ми става едно такова носталгично-Пражко... и замечтавам за сварьено вино и тесни калдъръмени улички... Мммммммммммм!!!
И да кача снимките най-после!!!

Второ - да направя подробен план-маршрут за пътуването наесен - с точки за спиране и задължителни места за гледане - points of interest - eдно от любимите ми неща по пътя из Америка - със специално обособено пространство за спиране на коли, парапет и възможност за снимки или просто за гледане, но най-уникалното, разбира се е табелата, която те предупреждава още отдалеч, че след еди колко си мили предстои такова място - да се подготвиш...
Ето заради такива неща ми хареса там!